От два месеца чакам предизвикателство от което да ми трепне душата и да се влея във вашият вълшебен свят и ето Sophie чу молбите ми. Благодаря Sophie!!!
Аз за разлика от теб от малка обожавам бубулечки. Докато децата ходиха на плаж и играха на въже аз обикалях поляните и лових насекоми. Имах си цяла огромна колекция, но понеже майка ми е една ноормална жена и мрази така наречените .... се налагаше да си държа "гробището" както тя го наричаше на терасата.
Та предизвикателството супер, ама всичкият ми скрап инвентар не е вкъщи.
Скрапъра вари го печи го си е скрапър и влезе ли му муха в главата няма спиране.
Хубаво ама състаряването? хартиите с черен английски чай (шапка свалям на скрапбукърите от миналият век.....направо им се е взимал акъла от оцветяване), ама по края не става, и с кафе не става, пробвах. И тагава ме осени. Преди 3 години една рускиня ми беше дошла на гости, разходила се в градината и видяла ореха, решила да го пробва докато е още млечен :) цяла седмица ходи с кафява уста и зъби. Сложих гумените ръкавици и напред. То взе че стана!
Докато сглобявах пералнята испра, докато вадих прането изпаднаха 10 хубаво ръждясали стотинки...и те влязоха в употреба.
До тук добре ама бубулечка от къде? няма щанци, няма печати......
Излязох в градината и? супер!!!!
За природозащитниците : не съм го убивала, кастрирала, препарирала или наранявала по какъвто и да било начин. Сам си беше умрял от естественна смърт или по вероятно измръзване!
Клонки от лъжекипариса.....и те сами си бяха изсъхнали не съм ги мъчила дълго!!!
Малко лак и ето резултата:
